Новини
Становище на Българска Уеб Асоциация по подготвяните промени в Закона за електронните съобщения
Дек
22
2009
Причините за това са от политически, технологичен, юридически и морален характер.
1. Промените в ЗЕС са свързани с Директива 24 на Европейския съюз. Според нея държавите членки трябва да въведат законодателство, с което да задължат доставчиците на телефонни и интернет услуги да запазват трафичната информация на клиентите си и това да се направи с оглед използването й в бъдещи разследвания на сериозни престъпления. Подчертаваме думата "сериозни", която отсъства в българския текст. Директивата посочва, че не създава правила за достъп до тази запазена информация, а това става по реда на националните конституции и наказателно-процесуални норми. България е една от малкото държави, която вече е изпълнила ангажимента си за прилагане на директивата: в НПК и в ЗЕС операторите вече са задължени да съхраняват информацията.
2. С новите промени, може да се приеме, че се нарушава чл. 34 от Конституцията на Република България, според който личната кореспонденция е неприкосновена. Интернет не е място, където се пазят тайни, а се прави бизнес и се комуникира.
3. Доставчиците и хостинг провайдърите ще трябва да инвестират допълнително в инфраструктура, за да пазят архив на трафик информацията, както и интерфейси за нейния достъп. Това, от една страна, ще повиши цената на услугата „интернет достъп” за крайния клиент, а от друга - поради децентрализирането на интернет услугата, подобна мярка е невъзможно да бъде изпълнена изцяло. Чуждестранните компании, например тези в Европейския съюз, няма да бъдат задължени да спазват подобни изисквания, което пък е вид ценова дискриминация.
4. В България няма лицензи за "интернет доставчик" както има за телеком. Промените в ЗЕС не предлагат вариант кои фирми ще бъдат задължавани да пазят тази информация, защото на практика всяка фирма може да бъде интернет доставчик, без специална регистрация в търговския регистър.
5. При влизането в сила на тези промени в закона, не са ясни и публични системите за контрол върху достъпа до тази информация, а именно: кой има достъп до нея; колко време ще се пази; в какви случаи може да се използва; и какво става, ако информацията се изнесе извън МВР за икономически или лични интереси.
Управителен съвет на BWA
За допълнителна информация:
Зорница Симеонова
Изпълнителен секретар на BWA
тел.: 02 9166815, 9522227
E-mail: z.simeonova@bwa.bg
1. Промените в ЗЕС са свързани с Директива 24 на Европейския съюз. Според нея държавите членки трябва да въведат законодателство, с което да задължат доставчиците на телефонни и интернет услуги да запазват трафичната информация на клиентите си и това да се направи с оглед използването й в бъдещи разследвания на сериозни престъпления. Подчертаваме думата "сериозни", която отсъства в българския текст. Директивата посочва, че не създава правила за достъп до тази запазена информация, а това става по реда на националните конституции и наказателно-процесуални норми. България е една от малкото държави, която вече е изпълнила ангажимента си за прилагане на директивата: в НПК и в ЗЕС операторите вече са задължени да съхраняват информацията.
2. С новите промени, може да се приеме, че се нарушава чл. 34 от Конституцията на Република България, според който личната кореспонденция е неприкосновена. Интернет не е място, където се пазят тайни, а се прави бизнес и се комуникира.
3. Доставчиците и хостинг провайдърите ще трябва да инвестират допълнително в инфраструктура, за да пазят архив на трафик информацията, както и интерфейси за нейния достъп. Това, от една страна, ще повиши цената на услугата „интернет достъп” за крайния клиент, а от друга - поради децентрализирането на интернет услугата, подобна мярка е невъзможно да бъде изпълнена изцяло. Чуждестранните компании, например тези в Европейския съюз, няма да бъдат задължени да спазват подобни изисквания, което пък е вид ценова дискриминация.
4. В България няма лицензи за "интернет доставчик" както има за телеком. Промените в ЗЕС не предлагат вариант кои фирми ще бъдат задължавани да пазят тази информация, защото на практика всяка фирма може да бъде интернет доставчик, без специална регистрация в търговския регистър.
5. При влизането в сила на тези промени в закона, не са ясни и публични системите за контрол върху достъпа до тази информация, а именно: кой има достъп до нея; колко време ще се пази; в какви случаи може да се използва; и какво става, ако информацията се изнесе извън МВР за икономически или лични интереси.
Управителен съвет на BWA
За допълнителна информация:
Зорница Симеонова
Изпълнителен секретар на BWA
тел.: 02 9166815, 9522227
E-mail: z.simeonova@bwa.bg