В медиите
Българският уеб се старае да бъде в крак със световните тенденции
юни
02
2011
Госпожо Василева, липсва ли професионализъм в българското интернет пространство?
Компаниите в България, които се занимават с уеб разработка и онлайн комуникация, са на изключително високо ниво. Не само от гледна точка на дизайн и програмиране, а и в посока ползваемост, информационна структура, онлайн маркетинг и реклама. Клиентите също се развиват – вече самите изисквания на бизнеса помагат за развитието на бранша.
У нас има и много компании, които разработват уеб проекти за световноизвестни марки извън страната, където се конкурират със световните лидери.
От друга страна БУА и другите неправителствени организации също допринасят в тази аспект, като усилено работят в посока налагане на световните стандарти, тенденции и добри практики.
Защо е важно да бъдат насърчавани добрите практики?
Добрите практики във всеки един бизнес са пример и образец за това как е хубаво да се правят нещата, така че да има позитивни резултати от тях. Но стимулирането на проекти, които развиват бранша, които стават пример за следване и подражание, е важно. От една страна това ги откроява от останалите, от друга чрез тях очертава тенденции или посоки на развитие.
Една от основните цели на конкурса Български награди за уеб е точно тази, да стимулираме добрите практики в българския уеб.
Доколко успешни бяха предишните издания на конкурса?
Както знаете брандът “Български награди за уеб” стартира 2009 година с първото издание на конкурса под негово име. Както всеки проект, така и конкурса търпи развитие и промяна. Тенденцията е, че конкурсът се развива все по-добре във всяко следващо издание, както в посока брой участващи проекти, така и в тяхното качество.
В издание 2010 постигнахме изключително висок брой регистрации в сравнение с издание 2009. Тогава включихме и няколко нови категории и обособихме категориите в три основни групи: „Браншови награди за уеб”, „Медийни награди за уеб” и „Професионални награди за уеб”. Тези наши действия също повлияха на участията. Тази година отново добавихме две нови категории (Rich media банер и Приложение обслужващо кампания във Фейсбук).
Успехът на едно подобно събитие е резултат от комплекс от параметри: добра организация, развитие на бранша от гледна точка на обем и качество на произведените проекти, добра комуникация на събитието, имидж и др.
Нашата цел е да наложим конкурса като бранд на професионалния конкурс за уеб в България. Качеството на участващите проекти го показва – бих казала, че всички победители в изминалите издания на конкурса наистина са най-качествените в своята област.
Как подбирате журито за различните категории?
Съставът на журито е една от специфичните и уникални черти на конкурса Български награди за уеб. Разделението на категориите в три основни групи: Браншови, Медийни и Професионални награди за уеб, води след себе си и аналогично разделение на състава на журито.
В Браншовите награди за уеб журито се състои от представители на браншовите асоциации у нас, както и от представители на бизнеса. В медийните награди за уеб журиращите са водещи имена от Медийния бизнес – телевизии, онлайн медии, печатни издания и други. В Професионалните награди за уеб журито се състои от представители на компаниите - членове на Българска уеб асоциация.
На какво се дължи изобилието от категории?
Многообразието в категориите е резултат от стремежа участниците да се съревновават наистина само със себеподобни, т.е. проектите да бъдат съпоставими. Колкото по-детайлно е разделението на категориите по индустрии и видове, толкова по-лесно кандидатите могат да разпознаят точната категория, в която да участват. Отделно от това, включваме и нови категории, които пък са резултат от тенденциите и развитието на индустрията - конкурсът трябва да бъде в синхрон с тях, за да ги поощрява и развива.
Българският уеб има ли собствен облик, или просто копира световните тенденции?
Зависи от гледната точка . Някои споделят тезата, че всичко, което се прави у нас е copy/paste на световните модели. Това е вярно, но не на сто процента. Няма как българския уеб да избяга или заобиколи и добрите и лошите практики в световен план. От друга страна, всеки пазар има своите специфики, ценности, култура, което пък го наклонява в една или друга посока, която е характерна само за него. Като цяло, българският уеб има своя чар, старае се да бъде в крак с тенденциите, да генерира нововъведения. Уеб браншът у нас е много активен.
Узряло ли е българското интернет пространство за сериозен бизнес?
Тенденциите показват, че все повече бизнесът разпознава и залага на качествено уеб присъствие и активна онлайн комуникация. Предимствата на онлайн маркетинга и реклама като: висока ефективност, точно таргетиране, относително бърза и лесна поддръжка и корекция, разнообразие на функционалности за обратна връзка с аудиторията и много други, са фактори, които правят интернет пространството все по-предпочитан канал за бизнес.
Знаем, че има бизнеси, чиито модели работят само в интернет или такива, които промениха традиционния си бизнес модел така, че да бъдат актуални и в уеб. Медиите са едни от тях. Всички сме свидетели как телевизиите например агресивно, в хубавия мисъл на думата, и много силно влязоха в уеб. Някои от тях вече тенденциозно водят в уеб класациите.
За разлика от всички други комуникационни канали, интернет е най-динамичния и бързо развиващ се. В тази връзка, не бих казала еднозначно, че е узрял, по-скоро търси развитие в посока, която е благоприятна за бизнеса.
Има ли роля държавата в интернет пространството или то е прерогатив на частния сектор?
Участието на държавата в интернет пространството е на ниво: закони, норми, облекчения, подпомагане чрез финансиране по различни програми и схеми.
Хубаво би било самото държавно присъствие в уеб да бъде крачки напред в сравнение с това, която е в момента. Бизнесът има нужда от това, обикновеният гражданин също. Но, тенденциите и нуждите на обществото не намират нужната подкрепа в адекватно и качествено държавно подпомагане.
Електронното правителство, което в съседни държави е факт и дори в някои е образец като Естония, например, при нас все още е само на думи и планове. За България то е от жизнено значение – би улеснило и ускорило редица процеси, които директно и индиректно ще повлияят на живота ни.
Напоследък по света се засилва влиянието на приложенията за мобилни телефони (apps). Забелязва ли се подобна тенденция и у нас?
Светът върви в посока все по-тясна интеграция между интернет, мобилни приложения, телевизия… Това, разбира се, се отразява и у нас. В портфолиото от предлагани услуги уеб агенциите започнаха да включват и разработката за приложения за мобилни телефони. Появиха се и нови компании, които разработват само такива приложения. Някои от тях активно работят за външни възложители и пазари. Всичко това е в отговор на потребителското търсене и новите технологии.
В издание 2010 на конкурса включихме категория Мобилна версия на медиа, в частта Медийни награди за уеб - имаше сериозно участие на проекти. Тази година тенденцията е аналогично. Това показва, че този пазар и продукт се развива.
Повече за Конкурса Български награди за уеб, можете да научите на: http://webawards.bg/
в. Пари
Авт. Пламен имитров
1 юни 2011 г.
Компаниите в България, които се занимават с уеб разработка и онлайн комуникация, са на изключително високо ниво. Не само от гледна точка на дизайн и програмиране, а и в посока ползваемост, информационна структура, онлайн маркетинг и реклама. Клиентите също се развиват – вече самите изисквания на бизнеса помагат за развитието на бранша.
У нас има и много компании, които разработват уеб проекти за световноизвестни марки извън страната, където се конкурират със световните лидери.
От друга страна БУА и другите неправителствени организации също допринасят в тази аспект, като усилено работят в посока налагане на световните стандарти, тенденции и добри практики.
Защо е важно да бъдат насърчавани добрите практики?
Добрите практики във всеки един бизнес са пример и образец за това как е хубаво да се правят нещата, така че да има позитивни резултати от тях. Но стимулирането на проекти, които развиват бранша, които стават пример за следване и подражание, е важно. От една страна това ги откроява от останалите, от друга чрез тях очертава тенденции или посоки на развитие.
Една от основните цели на конкурса Български награди за уеб е точно тази, да стимулираме добрите практики в българския уеб.
Доколко успешни бяха предишните издания на конкурса?
Както знаете брандът “Български награди за уеб” стартира 2009 година с първото издание на конкурса под негово име. Както всеки проект, така и конкурса търпи развитие и промяна. Тенденцията е, че конкурсът се развива все по-добре във всяко следващо издание, както в посока брой участващи проекти, така и в тяхното качество.
В издание 2010 постигнахме изключително висок брой регистрации в сравнение с издание 2009. Тогава включихме и няколко нови категории и обособихме категориите в три основни групи: „Браншови награди за уеб”, „Медийни награди за уеб” и „Професионални награди за уеб”. Тези наши действия също повлияха на участията. Тази година отново добавихме две нови категории (Rich media банер и Приложение обслужващо кампания във Фейсбук).
Успехът на едно подобно събитие е резултат от комплекс от параметри: добра организация, развитие на бранша от гледна точка на обем и качество на произведените проекти, добра комуникация на събитието, имидж и др.
Нашата цел е да наложим конкурса като бранд на професионалния конкурс за уеб в България. Качеството на участващите проекти го показва – бих казала, че всички победители в изминалите издания на конкурса наистина са най-качествените в своята област.
Как подбирате журито за различните категории?
Съставът на журито е една от специфичните и уникални черти на конкурса Български награди за уеб. Разделението на категориите в три основни групи: Браншови, Медийни и Професионални награди за уеб, води след себе си и аналогично разделение на състава на журито.
В Браншовите награди за уеб журито се състои от представители на браншовите асоциации у нас, както и от представители на бизнеса. В медийните награди за уеб журиращите са водещи имена от Медийния бизнес – телевизии, онлайн медии, печатни издания и други. В Професионалните награди за уеб журито се състои от представители на компаниите - членове на Българска уеб асоциация.
На какво се дължи изобилието от категории?
Многообразието в категориите е резултат от стремежа участниците да се съревновават наистина само със себеподобни, т.е. проектите да бъдат съпоставими. Колкото по-детайлно е разделението на категориите по индустрии и видове, толкова по-лесно кандидатите могат да разпознаят точната категория, в която да участват. Отделно от това, включваме и нови категории, които пък са резултат от тенденциите и развитието на индустрията - конкурсът трябва да бъде в синхрон с тях, за да ги поощрява и развива.
Българският уеб има ли собствен облик, или просто копира световните тенденции?
Зависи от гледната точка . Някои споделят тезата, че всичко, което се прави у нас е copy/paste на световните модели. Това е вярно, но не на сто процента. Няма как българския уеб да избяга или заобиколи и добрите и лошите практики в световен план. От друга страна, всеки пазар има своите специфики, ценности, култура, което пък го наклонява в една или друга посока, която е характерна само за него. Като цяло, българският уеб има своя чар, старае се да бъде в крак с тенденциите, да генерира нововъведения. Уеб браншът у нас е много активен.
Узряло ли е българското интернет пространство за сериозен бизнес?
Тенденциите показват, че все повече бизнесът разпознава и залага на качествено уеб присъствие и активна онлайн комуникация. Предимствата на онлайн маркетинга и реклама като: висока ефективност, точно таргетиране, относително бърза и лесна поддръжка и корекция, разнообразие на функционалности за обратна връзка с аудиторията и много други, са фактори, които правят интернет пространството все по-предпочитан канал за бизнес.
Знаем, че има бизнеси, чиито модели работят само в интернет или такива, които промениха традиционния си бизнес модел така, че да бъдат актуални и в уеб. Медиите са едни от тях. Всички сме свидетели как телевизиите например агресивно, в хубавия мисъл на думата, и много силно влязоха в уеб. Някои от тях вече тенденциозно водят в уеб класациите.
За разлика от всички други комуникационни канали, интернет е най-динамичния и бързо развиващ се. В тази връзка, не бих казала еднозначно, че е узрял, по-скоро търси развитие в посока, която е благоприятна за бизнеса.
Има ли роля държавата в интернет пространството или то е прерогатив на частния сектор?
Участието на държавата в интернет пространството е на ниво: закони, норми, облекчения, подпомагане чрез финансиране по различни програми и схеми.
Хубаво би било самото държавно присъствие в уеб да бъде крачки напред в сравнение с това, която е в момента. Бизнесът има нужда от това, обикновеният гражданин също. Но, тенденциите и нуждите на обществото не намират нужната подкрепа в адекватно и качествено държавно подпомагане.
Електронното правителство, което в съседни държави е факт и дори в някои е образец като Естония, например, при нас все още е само на думи и планове. За България то е от жизнено значение – би улеснило и ускорило редица процеси, които директно и индиректно ще повлияят на живота ни.
Напоследък по света се засилва влиянието на приложенията за мобилни телефони (apps). Забелязва ли се подобна тенденция и у нас?
Светът върви в посока все по-тясна интеграция между интернет, мобилни приложения, телевизия… Това, разбира се, се отразява и у нас. В портфолиото от предлагани услуги уеб агенциите започнаха да включват и разработката за приложения за мобилни телефони. Появиха се и нови компании, които разработват само такива приложения. Някои от тях активно работят за външни възложители и пазари. Всичко това е в отговор на потребителското търсене и новите технологии.
В издание 2010 на конкурса включихме категория Мобилна версия на медиа, в частта Медийни награди за уеб - имаше сериозно участие на проекти. Тази година тенденцията е аналогично. Това показва, че този пазар и продукт се развива.
Повече за Конкурса Български награди за уеб, можете да научите на: http://webawards.bg/
в. Пари
Авт. Пламен имитров
1 юни 2011 г.